
Спасяването на българските евреи
През март 2018 г. се навършват 75 години от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война. На тези събития Националният исторически музей посвещава своята виртуална изложба, като акцент в нея са предметите от постоянната експозиция на музея.
В нея посетителите могат да видят няколко много интересни предмета свързани с историческите факти от 1943 г. Сред тях са пишещата машина и орден „Стара планина” I степен, с който е награден посмъртно Димитър Пешев. Голям интерес представляват и плакетите. Освен плакета на Съвета на Европа, който е индивидуален / за Димитър Пешев/, там е и плакета, подарен на България от евреите в САЩ. Не трябва да се пропуска и паметния знак, подарък на българския президент Жельо Желев от признателната еврейска общност във Вашингтон.
Освен предметите в тази витрина, НИМ притежава в своите фондове и поредица от снимки и документи, касаещи положението на еврейската общност в България. Те са от края на 30-те и началото на 40-те години на XX век и показват не само живота на евреите, интернирани в трудови лагери, но и свидетелстват за реакциите на българското общество против политиката провеждана срещу тях.
През миналата 2017 г., Националният исторически музей получи като дарение няколко ценни снимки от г-н Нийл Голдстийн Глик, общественик от гр.Вашингтон, САЩ. Те са от едно паметно събитие случило се през 2013 г.: преименуването на площад във Вашингтон, който вече носи името на Димитър Пешев. На снимките, освен автора на инициативата, присъства нашата посланичка по това време в САЩ г-жа Елена Поптодорова и американският документалист от еврейски произход г-н Джеки Конфорти, който е роден в България и е автор на филма „Оптимистите” за спасяването на българските евреи. Сред тях може да се види и копие от благодарствено писмо на Н.В.Симеон Сакскобургготски до Нийл Глик.
След присъединяването на България към Тристранния пакт /1 март 1941г./, българското правителство е принудено да следва антиеврейската политика на своя съюзник Нацистка Германия. Още в закона „За защита на нацията”, приет през януари 1941 г., са предвидени цяла поредица от ограничителни разпоредби касаещи лицата от еврейско потекло в България. През февруари 1943 г.се подписва споразумението Белев-Данекер, чиито клаузи уточняват не само броя на евреите, които трябва да бъдат депортирани, но и населените места, от които трябва да стане това. Засегнати са не само новоадминистрираните земи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия, но и градове от Царство България. След началото на депортирането, до широката българска общественост достига информация за случващото се и това предизвиква силна реакция на негодувание сред много видни български обществени, религиозни и политически дейци. Начело на протеста против антиеврейската политика на правителството застава подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев.
Димитър Йосифов Пешев (13.06.1894 – 20.02.1973) е български депутат, роден в Кюстендил, завършил право. Министър на правосъдието в първото правителство на Г. Кьосеиванов ( 1935 – 36 г.) . Нар. представител в ХХІV (1938 – 39) и ХХV (1940 – 44 г.) ОНС и подпредседател. На 17.03.1943 г. съставя протестно писмо до правителството, подписано от 42 депутати срещу депортирането на българските евреи. Осъден от Народния съд на 15 години затвор, реабилитиран с решение на Върховния съд от 12.04.1996 г. Почетен гражданин на Израел.
В своето писмо до властите в България той остро критикува депортациите и настоява те да бъдат спрени. Изправени пред такава опозиция и след указание на цар Борис III, министър-председателят Богдан Филов и вътрешният министър Петър Габровски спират влаковите композиции. От Македония и Тракия са депортирани общо 11343 души, тъй като според спогодбата Клодиус-Попов българската държава има само формална административна власт в тези територии, окончателното присъединяване, на които е оставено за решаване след края на войната. Но 48398 евреи от пределите на Царство България са спасени от лагерите на смъртта.