През миналата 2017 г., Националният исторически музей получи като дарение няколко ценни снимки от г-н Нийл Голдстийн Глик, общественик от гр.Вашингтон, САЩ. Те са от едно паметно събитие случило се през 2013 г.: преименуването на площад във Вашингтон, който вече носи името на Димитър Пешев. На снимките, освен автора на инициативата, присъства нашата посланичка по това време в САЩ г-жа Елена Поптодорова и американският документалист от еврейски произход г-н Джеки Конфорти, който е роден в България и е автор на филма „Оптимистите” за спасяването на българските евреи. Сред тях може да се види и копие от благодарствено писмо на Н.В.Симеон Сакскобургготски до Нийл Глик.

След присъединяването на България към Тристранния пакт /1 март 1941г./, българското правителство е принудено да следва антиеврейската политика на своя съюзник Нацистка Германия. Още в закона „За защита на нацията”, приет през януари 1941 г., са предвидени цяла поредица от ограничителни разпоредби касаещи лицата от еврейско потекло в България. През февруари 1943 г.се подписва споразумението Белев-Данекер, чиито клаузи уточняват не само броя на евреите, които трябва да бъдат депортирани, но и населените места, от които трябва да стане това. Засегнати са не само новоадминистрираните земи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия, но и градове от Царство България. След началото на депортирането, до широката българска общественост достига информация за случващото се и това предизвиква силна реакция на негодувание сред много видни български обществени, религиозни и политически дейци. Начело на протеста против антиеврейската политика на правителството застава подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев.

Димитър Йосифов Пешев (13.06.1894 – 20.02.1973) е български депутат, роден в Кюстендил, завършил право. Министър на правосъдието в първото правителство на Г. Кьосеиванов ( 1935 – 36 г.) . Нар. представител в ХХІV (1938 – 39) и ХХV (1940 – 44 г.) ОНС и подпредседател. На 17.03.1943 г. съставя протестно писмо до правителството, подписано от 42 депутати срещу депортирането на българските евреи. Осъден от Народния съд на 15 години затвор, реабилитиран с решение на Върховния съд от 12.04.1996 г. Почетен гражданин на Израел.

В своето писмо до властите в България той остро критикува депортациите и настоява те да бъдат спрени. Изправени пред такава опозиция и след указание на цар Борис III, министър-председателят Богдан Филов и вътрешният министър Петър Габровски спират влаковите композиции. От Македония и Тракия са депортирани общо 11343 души, тъй като според спогодбата Клодиус-Попов българската държава има само формална административна власт в тези територии, окончателното присъединяване, на които е оставено за решаване след края на войната. Но 48398 евреи от пределите на Царство България са спасени от лагерите на смъртта.