Семейно съкровище (домашна енциклопедия). Част I. Трето издание (поправено и допълнено).

А[нтон] Н. Делев Семейно съкровище (домашна енциклопедия). Част I. Трето издание (поправено и допълнено). Печатница на Бр. П. Спиркови, София: 1895 // 677 с.

Трето издание на втората* голяма българска готварска книга – първо издание: печатница „Либерален клуб“, София: 1891 // 562 с.; второ издание: (поправено и допълнено): Печатница на Бр. П. Спиркови, София: 1894 // 678 с.; Частта за приготвянето на храната е обширна (90 страници в първото издание и 134 страници в третото), но незначителна в сравнение с обема на книгата; Останалата част е заета от всевъзможни домакински съвети – от избор на място за строителството на къща, през избор на обзавеждане и дрехи, до поддържането на чистота в домакинството; Много добра съхраненост на книжното тяло, с изключение на заглавната страница (следи от детски драсканици, откъснат долен десен ъгъл), следи от мазни пръсти в долния десен ъгъл на всяка от страниците; Липсва оригиналната мека корица, която е била в розов цвят. Тези повреди по никакъв начин не засягат текста на книгата.

Представяме тук първата българска всеобхватна домакинска книга понеже нейното издаване – в три издания за четири години – е част от целенасочена и нарочна дейност за ускорено излизане на българското общество от османския средновековен мрак, за цялостното модернизиране на България. Тази дейност, която възниква спонтанно веднага след Освобождението, се ръководи и движи бързо напред както от целокупната политическа класа – в която съществува пълно единодушие по този въпрос, така и от българската интелигенция. И тази дейност е наистина цялостна, тя обхваща абсолютно всички области на обществения, научния и културния живот в страната. Модернизирането на домашната и личната култура на българина, на културата на хранене даже малко закъсняват. Най-голямо ускорение този процес ще получи чак през второто и третото десетилетие на ХХ в. И това ще стане ясно от десетките излезли от печат по това време домашни, готварски и смесени („книги за младата домакиня“) сборници.

Ако се върнем към първата българска готварска книга – Готварската книга на Петко Славейков – ще установим, че предложените там ястия са „според както ги правят в Цариград“, тоест в своето множество те търпят силното влияние на османската, арабската, персийската и малоазийската кухня. В готварската част на Семейно съкровище (домашна енциклопедия) за първи път е направен опит – слаб, непълен и частичен – за изчистването на изложението от остатъците от многонационалната османска кухня, но този процес върви успоредно с безразборното и хаотично присъединяване на западноевропейски примери за разядки и ястия поради отсъствието, все още, на достатъчно събран масив от примери за българското национално готварство. Готварската част в Семейно съкровище (домашна енциклопедия) изобилства от заемки от френското, немското и италианското готварство – бульони, супа „Жулиен“, пюрирани супи, супа „Уиндзор“, немска супа с каймак (т.е. със сметана), три вида италианска супа с макарони, супа à la tortue, френска маслена супа, огромно разнообразие от сосове, разни видове бифтеци, ростбиф, бризоли, шницели, кремове и пр. В същото време в готварския раздел често се срещат ястия от руската кухня – няколко вида руски супи, борш „Малоруски“, месо по орловски, пожарски кюфтета и пр. Остатъците от османската кухня са все още ясно забележими. В крайна сметка уверено може да се направи извод, че същинските примери за българско национално готварство в готварския раздел на Семейно съкровище (домашна енциклопедия) са незавиден брой. Можем да приведем като пример тук наличието на ястия със сланутък (който по-сетне, както и днес, започва да се означава с турски думи), както и ястия на подница, ястия с киселец, коприва, лапад. Но тези примери за старинни български ястия са наистина незначителен брой ,ще изминат няколко десетилетия докато българските ястия станат преобладаващи в българските готварски книги.

Издирването в населените места в страната на примери за изконно българското готварство ще се засили особено през второто и третото десетилетие на следващия, ХХ век и най-вече през втората половина на века, когато този процес ще се задълбочи, ще се предприемат всеобхватни опити на учени от различни области – етнографи, диетолози, технолози – за издирването, документирането и обнародването на особеностите на българската национална кухня едва ли не във всички населени места в страната. Отсъствието на целенасоченост е причината формирането и представянето в цялост пред света на българската национална кухня да не е завършено и в наши дни.

Книгата Семейно съкровище (домашна енциклопедия). Част I. Излиза в три издания и е широко разпространена. Днес може да се намери във всички големи български библиотеки, а също в множество антикварни книжарници, където най-скъпо се продава първото ѝ издание. Не е известно за издаването на втора част; тя остава неосъществена вероятно поради смъртта на съставителя и издателя на книгата Антон Н. Делев (1859-1902) скоро след излизането на третото издание на първата част на Семейно съкровище (домашна енциклопедия).

Книгата постъпва в специализираната научна библиотека на Националния исторически музей чрез откупуване от частно лице през 1978 г.


––––––––––––––––––––––-
* След [Петко Рачов Славейков] Готварска книга или наставления за всякакви гостби, според както ги правят в Цариград и разни домашни справки. Първо издание. Печатница „Македония”, Цариград: 1870 // 207 с.