
Сакралното пространство на религиозната култура и народното изкуство по българските земи ХV–ХІХ в.
Експозицията показва уникални образци на християнското и народно изкуство, обединени от вярата и творческия дух на българина през вековния период на липсваща държавност и свобода.
Изложбата разкрива многообразието на една епоха, през която се извършва дългото сбогуване на българското общество със средновековието и се полагат основите на модерната култура в края на възрожденския период. През ХV – ХІХ в. българите живеят в условията на чуждо етническо и религиозно владичество, лишени са от държавност, от политически и културен елит. Единствената консолидираща сила в обществото остава християнската религия, допълвана от народната култура. Те се превръщат в основа на духовния живот на българското общество и обогатявайки се взаимно, стават пазители и носители на колективната памет.
Прочети целия текстЧрез експонираните икони, ръкописи и църковна утвар се проследява процесът на постепенното сближаване на канонично организираната и затворена в себе си система, каквато е църквата, с народното творчество. А в показаните образци на народното изкуството като накити (пафти, тепелъци, амулети), шевици, павури, сахани и др., ясно се вижда отражението на религиозните вярвания и митологични представи на населението. Изложените тъкани, накити, елементи от облекло и предмети от бита разкриват виталността и естетическия усет на българите.
В експозицията са застъпени иконописни творби на видни представители на Самоковската, Тревненската, Банската и Дебърската художествени школи. Представени са ценни образци на църковната утвар и богослужебни книги – евангелия, псалтири, минеи и др. Посетителите могат да видят също така ръкописи и ранни печатни книги с изключително влияние върху формирането на националните идеи и запазването на историческата памет. Такива са История славянобългарска (Паисиева белова) от XVIII в., Историите на Христаки Павлович и Гаврил Кръстевич, ценни образци на дамскинарската и апокрифната литература.
Проектът е осъществен от екип на НИМ, в сътрудничество с Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски” и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.