На 11 май 2022 г., денят на който честваме славянските първоучители светите братя Кирил и Методий, Националния исторически музей ще представи пред публика изданията, плод на научните търсения на специалистите от музея.
Представяне на изданията на Националния исторически музей
На 11 май 2022 г., денят на който честваме славянските първоучители светите братя Кирил и Методий, Националния исторически музей ще представи пред публика изданията, плод на научните търсения на специалистите от музея.
През изминалата 2021 и началото на 2022 г. Националният исторически музей публикува няколко книги, сред които поредният том 34 от Известията на НИМ, посветен на един от най-плодотворните учени в музея, Николай Марков. За него и неговите интереси в областта на музейното дело и проблемите на средновековната ни история може да бъде писано много. В увода на тома върху това се е постарал Александър Минчев, чието представяне на многоликата личност на Николай Марков е както и проследяващо дългият му път през науката и музейното дело, така и като на близък приятел. Впечатляващ е списъка на публикациите на Николай Марков през всички тези години, през които той е отдавал себе си в полза роду. В сборникът, с главен редактор проф. Иван Христов, заместник директор на НИМ, са събрани над 20 статии от областите на археологията, нумизматиката, историята, музейното дело на повече от 500 стр.
Едно чакано издание е сборника с доклади от международната конференция по случай 40 години от включването на Боянската църква „Св. Никола и Св. Пантелеймон“ в списъка на паметниците на ЮНЕСКО. В сборникът са публикувани доклади с огромен принос в изучаването на историята на паметника и стенописите. От особен принос е публикацията на новооткрития надпис върху колоната, носела олтарната маса на храма. Дълбоките анализи на детайли от стенописната украса от средата на XIII в. в църквата са от изключително значение за разбирането на историческите процеси в средновековна България.
Плод на дългогодишните проучвания на историята и археологията на Черноморското крайбрежие е монографията на проф. Иван Христов „Полуостров/остров Свети Тома. История и археология на черноморските острови“. Това е първият обобщаващ труд в областта на островната археология на Западното Черноморие. Написани увлекателно, страниците ни водят към един пленителен островен свят, на който незаслужено не е обръщано внимание до сега.
Едно издание, което е първото по рода си изследване на историята на кораба Радецки е резултат от няколко години работа по възстановяване на кораба и пускането му отново на вода през изминалата година. В книгата, с автор Михаил Симов, ръководител отдел „История на България през Възраждането XVIII-XIX в.“ в НИМ, са изложени на достъпен език факти, които ще бъдат интересни както за ученици и студенти, така и на всички желаещи да научат повече за славната история на кораба Радецки.
Издаването на спомените на Христо Калфов цели обогатяване на изворовите източници за личността на цар Борис ІІІ и за краткия, но наситен с напрежение, социално противопоставяне и драматизъм период от началото на 20-те години на ХХ в. Завършва Военното училище в София и Военната академия в Торино, Италия. Той заема специално място в двореца. Военен учител на престолонаследника и флигел-адютант на цар Борис ІІІ, Калфов е един от най-близките приближени на монарха и негов верен помощник.
Спомените на Христо Калфов постъпват случайно в Националния исторически музей. Заслугата е на Марсело Рубен Зафиров, който през пролетта на 2013 г. спасява архива на Калфов, като го изнася в два големи сандъка, малко преди къщата, в която е живял синът му – Стефан със съпругата си Ани Чешмеджиева, да бъде съборена. Архивът е предаден в ЦДА. Малка част от него, сред която са и спомените на Хр. Калфов, остават във фонда на НИМ. Аналитичният текст и разчитането на спомените е дело на Валентина Задгорска, ръководител на отдел „Нова и най-нова история“ в НИМ.
„Аз бях в три страни, които и трите се казват България. Първата България лежи там, където се преминава от Унгария през Железни врата и столицата се казва Видин. Другата България лежи срещу Влахия и столицата и се казва Търново. А третата България лежи, където Дунав се влива в морето и столицата е Калиакра“. Тези думи на от пътеписа на немския пътешественик Ханс Шилтбергер показват значението, което е имала Калиакра в края на XIV в. След публикуването на книгата за съкровището от Калиакра, доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ и дългогодишен проучвател на Калиакра, в съавторство с Иван Чокоев и Росен Пеевски, дава светлина на една от най-интригуващите находки от последните години. Книгата „Георги. Един неизвестен аристократ от Калиакра“ е важен принос не само в археологията, но и в историята на Калиакра и Добруджанското деспотство. Кой е бил Георги Макрис, каква му е била връзката с деспот Добротица и с известната византийска императорска фамилия на Палеолозите? Всичко това е детайлно разгледано в този образцов и солиден археологически труд.
Изданията на Националния исторически музей ще бъдат представени в Слънчевата зала на 11 май 2022 г. от 11:00 ч.