Археологически паметници и обекти в Сърбия. Под редакцията на Джурдже [Георги] Бошкович. Белград: 1953-1956

Археолошки споменици и налазишта у Србији. I: Западна Србија. Уредник Ђурђе Бошковић. Српска академија наука, „Грађа“, књига IX. Археолошки институт, књига 2. Београд: 1953 // 219 с.

Археолошки споменици и налазишта у Србији. II: Централна Србија. Уредник Ђурђе Бошковић. Српска академија наука, „Грађа“, књига X. Археолошки институт, књига 3. Београд: 1956 // 293 с.
–
Археологически паметници и обекти в Сърбия. I: Западна Сърбия. Под редакцията на Джурдже [Георги] Бошкович. Сръбска академия на науките, „Материали“, книга IX. Археологически институт, книга 2. Белград: 1953 // 219 с.

Археологически паметници и обекти в Сърбия. II: Централна Сърбия. Под редакцията на Джурдже [Георги] Бошкович. Сръбска академия на науките, „Материали“, книга X. Археологически институт, книга 3. Белград: 1956 // 293 с.

Комплект от два тома с материали за археологическата карта на Сърбия, включващ археологически обекти и паметници в Западна и Централна Сърбия от палеолита до XVIII в.; Редакционната колегия под председателството на Георги Бошкович включва още Милутин Гарашанин, Миодраг Гърбич, Александър Дероко и Миряна Тодорович-Любинкович; Благодарение на неколкогодишните усилия на тази група съвсем млади по това време учени е постигната завидна за това времето на следвоенна оскъдица пълнота на представянето на археологическите паметници и обекти; Отлична съхраненост на двата тома; Изданието е снабдено с огромно количество висококачествени рисунки и чертежи – цели сгради, фасади, разрези, архитектурни детайли. Отлично качество на печата и на черно-белите изображения.

Изданието обхваща земите на Западна и Централна Сърбия. Както изглежда трябва да е бил предвиден и трети том за Източна Сърбия и областта Косово и Метохия – за земите на изток от линията Пожаревац-Крушевац, но той не излиза по неизвестни за нас причини, поне не в поредицата „Материали“ на Сръбската академия на науките. Единствената причина това да не стане може да е само политическа – земите на Източна Сърбия включват български средновековни и възрожденски градове като Ниш, Пирот, Зайчар, както и земите на Западните български покрайнини по десния бряг на р. Тимок и около градовете Димитровград и Босилеград (в Сърбия след Ньойския договор от 1919 г.). Там изобилстват крепости, обители и църкви от времето на Средновековна България, а чуждите пътеписи от XV-XIX в. описват тия земи като населени изцяло с българи. Вероятно преодоляването на тези трудности не са били по силите на работилите по изданието. По-странно е отсъствието на обектите в Косово и Метохия, където е люлката на късносредновековната сръбска държава.

През 1954 г. проф. Бошкович става директор на Археологическия институт в Белград, на практика най-влиятелната личност в цялата югославска археология и история на архитектурата и изкуството. В по-сетнешните си работи той продължава изцяло югославската традиция от края на ХIX и първата половина на ХХ в. всички средновековни паметници от днешна Източна Сърбия и Северна Македония да бъдат свързвани с византийската традиция, а ако това е невъзможно, поради явния им български характер, да се обявяват за фалшификати*; тази традиция, с малки изключения, в Сърбия и особено в Северна Македония продължава и до наши дни.

Двата тома от „Археолошки споменици и налазишта у Србији“ очертават и една друга особеност на работата с големи относително пълни масиви с археологически данни – тяхната публичност и достъпност. У нас, макар и под друга форма**, тази публичност и достъпност бе също налице по същото това време. Особено след 1990 г. обаче стана ясно, че подобен род издания поднасят наготово данни за археологическите обекти на иманярите, които наводниха страната в ранните години на прехода. Това бе причината съвременната Археологическа карта на България да е само в цифров вид и до нея да имат достъп единствено специалистите, което съществено затрудни разграбването на археологическите обекти. По стара югославска традиция обаче в Северна Македония продължиха с издаването на хартия*** на всички сведения за археологическото богатство на страната. Така се оказа, че дългогодишният труд на десетки археолози от всички музеи в Северна Македония бе поднесен наготово на иманярите, а черният пазар на археологически ценности е в разцвет след 90-те години на миналия век.

Книгите са придобити за специализираната научна библиотека на Националния исторически музей през 1980 г. чрез откупуване. Както изглежда, те са били част от личната библиотека на един от най-видните български археолози.
––––––––––––––––––––––-
* Вж. Асен Чилингиров, Църквата „Свети Герман“ до Преспанското езеро. Берлин: 2001, с. 22
** Вж. Библиография на българската археология (1879-1955), Издателство на БАН, София: 1957 и Библиография на българската археология (1879-1966), второ преработено и допълнено издание. Издателство на БАН, София: 1974
*** Археолошка карта на Република Македонија. МАНУ-ММ, Скопје: т. 1, 1994; т. 2, 1996 и т. 3, 2002

Текст: Иван Петрински