Scroll to Top
Колекция „Шевици“ се създава през 1977 г., като включва везбени текстилни материали, постъпили във фонда на музея още от самото му създаване. Част от тях са придобити по време на етнографските експедиции на НИМ в различни региони на страната, а други са дарени или откупени от частни лица и колекционери.
Сбирката се обогатява значително след присъединяването към НИМ на фондовете на Националния музей „Рилски манастир”. Колекцията днес наброява повече от осемстотин инвентарни номера с над хиляда единици, отнасящи се хронологически към периода XIX – първата половина на XX в.
Везбената декорация се прилага почти по всички дрехи и допълнителни принадлежности към облеклото и е съществен елемент в изграждането на цялостния костюм. Орнаментирането на традиционното българско облекло с везмо е със старинен произход и е характерно до края на ХІХ – началото на ХХ век, когато променените икономически, социални и пр. условия, както и новите естетически тенденции, провокират неговото отпадане.
Основен център на везбената декорация е ризата. Везбените мотиви са разпределени по яката, пазвения разрез, ръкавите и полите, като образуват своеобразна орнаментална рамка. Най-многобройна в колекцията е групата на ръкавите от женски ризи от районите на Централна Западна България – Самоковско, Дупнишко, Трънско, Пернишко, Софийско; Македония. Везбата е едрофигурна – богато извезана, с пъстър колорит и орнаментика. Използваното за основа лито тъкано домашно платно (конопено, ленено, по-късно и памучно) е със сравнително едра структура, което определя техниката на везба – чрез отброяване на нишките по вътъка и основата. Бродерията е изпълнена с кръстат, контурен, прав, ажурен, полегат и др. бодове, а използваните конци са разноцветни, предимно вълнени, по-малко копринени, а в по-ново време и памучни. Орнаментиката е разнообразна – геометризирана, стилизирана растителна, по-рядко зооморфна и антропоморфна. Ръкавите на софийската кошуля, носени под безръкавния сукман, са плътно извезани почти изцяло от раменната част до китката. В Дупнишко и Самоковско изписването на везбената украса е по предварителна рисунка на платното, изпълнено със ситни бодове и с помощта на гергеф.
Част от съхранените в колекция „Шевици” материали са свързани с декорацията на кърпите към невестинското забраждане. Такива са богато извезаната дупнишка махрама, невестинските месали от Долна Липница и Североизточна България, ръченикът от Родопите, убрусът от Македония. Значителен е броят на сокайните шевици – извезаните краища на кърпата към женското забраждане, характерно за омъжената жена през ХVІІ – ХІХ в. в районите на Габрово, Дряново, Килифарево. В сбирката се съхраняват и шевици от сокаеното македонско забраждане.
В колекцията се съхраняват и образци от т. нар. преоформен текстил, резултат на появилото се през 20–30-те години на XX в. течение „Родно изкуство” и завръщането в нов вид на везбената украса в българския дом. Създадените по този начин покривки, торбички, възглавнички, пердета и пр., дават нов живот на вече излезлите от употреба везбени декорации.
Част от шевиците, съхранявани във фонда на НИМ, са публикувани в каталозите „Знаци от везба. Колекция „Шевици от ръкави” от фонда на Националния исторически музей”, С., 2017 г. и „Претворена везба от колекциите на Националния исторически музей”, С., 2020 г.