
Колекция „Печатни материали, 1878-1944 г.”
Националният исторически музей съхранява около 1300 броя книги, брошури, албуми, дипляни, афиши, нотни листове, партитури и др, издавани в периода след Освобождението и до 1944 г.
Преобладават изданията на български език, но не липсват и такива на френски, немски, английски, италиански, сръбски, чешки и други езици. Колекцията е изключително многообразна и експонатите в нея трудно се поддават на категоризиране, но все пак можем да очертаем няколко присъстващи в нея групи:
Официални издания на органите на властта – отчети, правилници, нормативни актове, юбилейни сборници на министерствата на Българското княжество/царство, стенографски дневници на Народното събрание и др.
Военна литература – издания на Военноисторическата комисия към Щаба на армията, както и множество наши и чуждестранни издания, отразяващи участието на България в Руско-турската освободителна, Сръбско-българската, двете Балкански, Първата и Втората световни войни.
Учебна литература – учебници, читанки и помагала, използвани в образователната система на България през съответния период.
Научна и научно-популярна литература, посветена главно на българската история, география, култура, бит, краеведски изследвания, биографии на известни личности и пр.
Художествена, детска, енциклопедична и др. литература – разпространявани в сравнително голям тираж издания на български и чужди автори с различна тематика.
В колекцията се съхраняват и книги от личните библиотеки на Елисавета Багряна, Христо Вакарелски, ген. Никифор Никифоров, Вълко Червенков и др.
Не липсват и особено ценни и редки издания като книгата „Спомен за светото миропомазване на Н.Ц.В. княз Борис Търновски, 2 февруари 1896 г.”, отпечатана от видния книгоиздател Христо Бъчваров, създател на първата българска фабрика за хартия в Белово. Издадената през 1896 г. книга описва извършеното в църквата „Св. Крал” миропомазване на престолонаследника на българския престол, представлява луксозно за времето си издание и днес е изключителна библиографска рядкост.

Написан върху основата на изследванията на Константин Иречек, учебникът е предназначен за училищата както в Княжество България, така и в Източна Румелия, с което се демонстрира единството на образователната система.