Първите паметници, свързани древното корабоплаване по Западното Черноморие постъпват в колекцията на Национален Исторически музей през 1978 г., а от 1987 г. започват първите подводни експедиции на музея в акваторията на гр. Созопол. Те са свързани с откриването множество цялостно запазени котви и щокове. Безспорно най-съществена роля за попълването на колекцията „Котви и щокове“ има проф. д-р Божидар Димитров. 

Благодарение на системните проучвания, Националният исторически музей притежава колекция от древни котви, щокове и детайли от тях. Тя е най-богатата в света колекция на музей, който не е разположен на морския бряг и непрекъснато се попълва (към момента броят им е 167). Експонатите са изработени основно от камък и олово, като има няколко екземпляра от желязо.  Най-древните от тях се попадат в хронологическите граници  III – I хил. пр. Хр. Голяма част от произхождат от акваторията на град Созопол (антична Аполония Понтика), респективно от акваторията на остров „Св. Кирик и Юлита“, на остров „Св. Иван“, между остров „Св. Иван“ и нос Скамни, нос Агалина, залива Чайка.

Каменните котви са имали един, два или три отвора (един от тях е служел за привързване, в останалите са поставяни дървени рогове със заострени краища). Тази група е доказателство за древното корабоплаване по тракийското крайбрежие на Черно море. Експонатите потвърждават и едни от най-ранните писмени сведения за корабоплаване в древността – т.н. Таласократия или Морско господство (XI в. пр. Хр.). Според античния автор Диодор Сицилийски  (I в. пр. Хр.) траките са владеели моретата близо един век – много преди египтяни, финикийци и други морски народи. Каменните котви, които предизвикват голям интерес са с врязани надписи и/или символи. В колекцията на Националния Исторически музей има няколко паметника, които има такива детайли, като най-впечатляващият е каменна котва с надпис „Исус Христос победител“. Сред останалите експонати от камък могат да се отбележат: тежести с жлеб в средата и такива с кръгла форма.

Прочети целия текст
Scroll to Top