Scroll to Top
Първите паметници, свързани древното корабоплаване по Западното Черноморие постъпват в колекцията на Национален Исторически музей през 1978 г., а от 1987 г. започват първите подводни експедиции на музея в акваторията на гр. Созопол. Те са свързани с откриването множество цялостно запазени котви и щокове. Безспорно най-съществена роля за попълването на колекцията „Котви и щокове“ има проф. д-р Божидар Димитров.
Благодарение на системните проучвания, Националният исторически музей притежава колекция от древни котви, щокове и детайли от тях. Тя е най-богатата в света колекция на музей, който не е разположен на морския бряг и непрекъснато се попълва (към момента броят им е 167). Експонатите са изработени основно от камък и олово, като има няколко екземпляра от желязо. Най-древните от тях се попадат в хронологическите граници III – I хил. пр. Хр. Голяма част от произхождат от акваторията на град Созопол (антична Аполония Понтика), респективно от акваторията на остров „Св. Кирик и Юлита“, на остров „Св. Иван“, между остров „Св. Иван“ и нос Скамни, нос Агалина, залива Чайка.
Каменните котви са имали един, два или три отвора (един от тях е служел за привързване, в останалите са поставяни дървени рогове със заострени краища). Тази група е доказателство за древното корабоплаване по тракийското крайбрежие на Черно море. Експонатите потвърждават и едни от най-ранните писмени сведения за корабоплаване в древността – т.н. Таласократия или Морско господство (XI в. пр. Хр.). Според античния автор Диодор Сицилийски (I в. пр. Хр.) траките са владеели моретата близо един век – много преди египтяни, финикийци и други морски народи. Каменните котви, които предизвикват голям интерес са с врязани надписи и/или символи. В колекцията на Националния Исторически музей има няколко паметника, които има такива детайли, като най-впечатляващият е каменна котва с надпис „Исус Христос победител“. Сред останалите експонати от камък могат да се отбележат: тежести с жлеб в средата и такива с кръгла форма.
Щоковете (напречници), най-често с дъговидна форма, са били закрепвани в горната част на котвеното вретено (ствол). За тази цел от едната им страна има напречно одялан жлеб, в който е лягал и привързван дървеният ствол на котвата. Изработвани първоначално от камък, а по-късно от олово, поради тежестта си те лягали на дъното и допринасяли един от роговете на котвите да се забие в грунта. През есента на 2012 г. в Националния Исторически музей, постъпва каменен щок от акваторията на гр. Созопол, който освен че е най-голям в нашата колекция със своите размери (дължина – 2,10 м, ширина – 0,36 м) е и един от най-големите антични щокове. Големите образци от колекцията, предимно оловни, достигат тегло над 300 кг. Те са принадлежали на кораби, способни да пренасят над 1000 амфори с вино.
Котви и щокове от дърво, камък или олово продължават да се използват чак до средата на XIX в., въпреки откриването на железните котви около VII в. пр. Хр.
През 2013 г. доц. д-р Иван Христов, заместник-директор на Национален Исторически музей, издава каталог под заглавие „Антични каменни котви, каменни и оловни щокове от колекцията на Националния исторически музей“, в който са включени и описани голяма част от съхраняваните в музея котви и щокове.
През последното десетилетие, Националния Исторически музей провежда серия от подводни експедиции, съсредоточени основно в географския ареал между гр. Бургас и гр. Созопол. Сред тях трябва да се отбележат проучванията в залива Ченгене скеле, кв. Краймория, гр. Бургас; залива Вромос, гр. Черноморец; акваториите на остров „Св. Кирик“ и остров „Св. Тома“.
Към настоящия момент екип на Национален Исторически музей, под научното ръководство на проф. д-р Иван Христов, продължава провеждането на редовни подводни археологически в акваторията на нос Христос до Созопол.