Началото

Националният исторически музей (НИМ) е създаден с Разпореждане № 90 на Министерския съвет от 5 май 1973 г. „със задача да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществени и документални паметници, свързани с цялостната история на българския народ от основаването на Българската държава до наши дни…”

За пръв директор на НИМ, през юни 1974 г., е назначен проф. Страшимир Димитров. Малко след това започват назначенията и на първите служители на музея. За осигуряване на възможност за работата им, Градската библиотека, която по това време се помещава на ул. „Гурко” №1, им предоставя малка стая. С ентусиазма на първите, наред с организационната работа, тези първи служители на музея полагат началото на комплектуването на неговите фондове, уреждат временни изложби, популяризират българското културно-историческо наследство.

Още първата изложба на музея – „Праисторическо изкуство в българските земи” (5 май 1975 г.), е заявка за бъдещото надхвърляне на хронологичните граници, заложени в Разпореждането за създаването на НИМ. Тя е последвана скоро от други, не по-малко впечатляващи изложби: „Български женски накити през вековете” (9 октомври 1975 г.), „1000 години българска икона” (16 януари 1976 г.), „Тракийско изкуство и култура” (5 април 1976 г.), „100 години от Априлското въстание” (май 1976 г.), „Култура и изкуство на средновековната българска държава” (17 май 1977 г.) .
За създаването на НИМ може да прочетете повече в статията на Емил Цанов от т.15 на Известия на НИМ.

В Съдебната палата

През 1983 г. НИМ се мести от сградата на бившето руско посолство – на ул. „Московска” в Съдебната палата, на бул. „Витоша“ 2.
Основната задача е създаването на представителна музейна експозиция, която е открита тържествено на 2 март 1984 г., в чест на 1300 години от основаването на българската държава. Тя е дело на цялата българска музейна колегия, на видни учени и специалисти от много области на науката.

По това време музейната експозиция заема част от първите два етажа на монументалната сграда на Съдебната палата, намираща се в исторически обособилия се център на древна София. При адаптирането на сградата за нуждите на експозицията, са запазени всички нейни особености, за да може посетителят да почувства цялата ѝ импозантност на голям архитектурен паметник. Площта, върху която експозицията е разположена, е 14000 кв. м, а хронологичният ѝ обхват е разширен от 7000 г. пр. Хр. до 1878 г.

В Бояна

На 15 април 1998 г., с Решение №161 на Министерския съвет, е предоставена нова сграда на НИМ – „Дом № 1″, със застроена площ 3300 кв. м, намиращ се в комплекса „Бояна”. Последвалите две години до окончателното преместване на музея в новата му сграда, подлагат на изпитание състава на музея, с което той се справя с чест.

Новата постоянна експозиция е открита тържествено на 29 юни 2000 г. Драстично намалената експозиционна площ, смущаваща в началото създателите на новата експозиция, оказва неочаквано благотворно въздействие – на преден план са изнесени нови акценти, а историческият разказ става по-концентриран. Това дава възможност на посетителите да се запознават много по-добре с миналото на страната ни.

Достойнствата на новата експозиция са оценени и в чужбина. След редица посещения за опознаване на представители на европейски музейни институции, на 25-ата официална церемония по връчване на годишните награди на Европейския музеен форум, проведена от 8 до 11 май 2002 г. в Люксембург, белгийската кралица Фабиола, патрон на форума, връчва първата специална награда на НИМ.

От началото на 90-те години фондовете на Националния исторически музей са се обогатили с експонати от бившия „Музей на революционното движение”, както и от музея „България и славянския свят” (до 14 юли 1991 „Национален музей на българо-съветската дружба”).