Зала 1 – Българските земи от началото на VІ хил. пр. Хр. до края на ІІ хил. пр. Хр.
В зала 1 – Праистория е проследено хронологически и тематично развитието на българските земи в периода на праисторията – от новокаменната епоха до края на бронзовата епоха.
В централната ѝ част са показани някои от най-представителните находки от периода, които са част от гробния инвентар в отделните епохи. Предметите, открити във Варна, Дуранкулак, Добричко, Табашката пещера в Ловеч, Рупите, Петричко, Изворово, Харманлийско и Червенобрежко, илюстрират нивото на обществото и идеята за власт на древните хора.
През първата представена епоха, тази на новокаменната епоха (края на VII – началото на V хил пр. Хр.) на Балканския полуостров се формират и развиват първите центрове на произвеждаща икономика, базирана на земеделие и скотовъдство. Превръщането на земята в средство за препитание става предпоставка за дълготрайна уседналост. Започва изграждането на постоянни селища. В някои случаи дългото им обитаване води до натрупване на селищни могили. При някои от селищата се използва укрепването им с ровове и валове. Новите каменни сечива с огладена повърхност имат значителна ефективност. Започва производството на керамични съдове. Възниква ранноземеделската ралигиозно-митологична система, която включва представите за богинята Майка и бога Небе, за духовете-охранители, както и свързаните с тях култове към природните сили, към прародителите, към дома и домашното огнище и т.н. Антропоморфната и зооморфната пластика стават обичайно явление. През неолита днешните български земи са част от голяма културна зона, която включва Западна Анатолия и голяма част от Балканите.
Това е илюстрирано във витрина 2 в залата, където са експонирани керамични съдове, оръдия на труда, антропоморфна пластика и др. от обект като Азмашката селищна могила, Старозагорско, селищата до Гълъбник, Пернишко, Хотница, Великотърновско, Тополница, Благоевградско и Курило, Софийско, и др.
Прочети целия текст
