
Зала 1 – Българските земи от началото на VІ хил. пр. Хр. до края на ІІ хил. пр. Хр.
В зала 1 – Праистория е проследено хронологически и тематично развитието на българските земи в периода на праисторията – от новокаменната епоха до края на бронзовата епоха.
В централната ѝ част са показани някои от най-представителните находки от периода, които са част от гробния инвентар в отделните епохи. Предметите, открити във Варна, Дуранкулак, Добричко, Табашката пещера в Ловеч, Рупите, Петричко, Изворово, Харманлийско и Червенобрежко, илюстрират нивото на обществото и идеята за власт на древните хора.
През първата представена епоха, тази на новокаменната епоха (края на VII – началото на V хил пр. Хр.) на Балканския полуостров се формират и развиват първите центрове на произвеждаща икономика, базирана на земеделие и скотовъдство. Превръщането на земята в средство за препитание става предпоставка за дълготрайна уседналост. Започва изграждането на постоянни селища. В някои случаи дългото им обитаване води до натрупване на селищни могили. При някои от селищата се използва укрепването им с ровове и валове. Новите каменни сечива с огладена повърхност имат значителна ефективност. Започва производството на керамични съдове. Възниква ранноземеделската ралигиозно-митологична система, която включва представите за богинята Майка и бога Небе, за духовете-охранители, както и свързаните с тях култове към природните сили, към прародителите, към дома и домашното огнище и т.н. Антропоморфната и зооморфната пластика стават обичайно явление. През неолита днешните български земи са част от голяма културна зона, която включва Западна Анатолия и голяма част от Балканите.
Това е илюстрирано във витрина 2 в залата, където са експонирани керамични съдове, оръдия на труда, антропоморфна пластика и др. от обект като Азмашката селищна могила, Старозагорско, селищата до Гълъбник, Пернишко, Хотница, Великотърновско, Тополница, Благоевградско и Курило, Софийско, и др.
Прочети целия текстПрез следващата епоха – каменно-медната (V – началото на IV хил. пр. Хр.), в живота на ранноземеделското общество настъпват съществени промени. Наличието на достъпни за експлоатация оксидни медни руди в българските земи дават възможност за развитие и металургия и за добив на мед и злато. Започва развитието на специализирани производства. Земеделската техника се усъвършенства, което довежда до увеличаване на добивите, развива се и скотовъдството. Добивът на сол добива значителни размери. Продължава животът върху селищните могили, но възникват и укрепени селища по височини и такива с отбранителни съоръжения. Появява се йерархична социална структура на обществото, която е намерила отражение в некропола при Варна. Нова е ролята на вожда, който има и функциите на жрец. В края на V хил. пр. Хр. настъпват демографски промени, дължащи се вероятно на засиленото влияние на степните райони, от където се инфилтрират номадски групи.
Тези процеси на промяна в обществото, икономиката и духовния му живот са показани чрез експонатите във витрини 3 и 4, в които са изложени образци от суровини, готова продукция на оръдия на труда и накити, керамични съдове и антропоморфна и зооморфна пластика. Представените находки са от селищата до Слатино, Кюстендилско, Дуранкулак, Добричко, Порой, Бургарско, Овчарово, Търговищко, Телиш и Лепица, Плевенско и др.
Етнокултурни изменения бележат началото на бронзовата епоха (IV – II хил. пр. Хр.) на Балканите. Появата на бронза – сплав от мед и калай, довежда до развитието на нови металургични центрове. Наред със земеделието и скотовъдството продължава развитието на специализираните производства. Селищата са укрепени с каменни стени или ровове, а жилищата са строени с абсиден план. Оформя се нова селищна сестима, състояща се от централно селище (цитадела) и разположени в периферията т. н. „открити селища”. Това е отражение на възникналия нов социален модел, при който на хората, живеещи в цитаделата, се отрежда особена роля. Необходимостта от износ и доставка на суровини довежда до появата и утвърждаването на колесния транспорт. Създават се условия за функциониране и търговски връзки с Източното Средиземноморие и Централна Европа.
Новите икономически и обществени отношения намират място във витрина 5, като те са демонстрирани чрез новите по своята форма и употреба оръдия и оръжия, керамични съдове и др. от Берекетската могила, Старозагорско, Созопол, Дъбене, Карловско, селищна могила Гълъбово, Старозагорско, Търнава, Врачанско и др.
Обектът при село Дъбене е разположен в Карловската котловина в Южна България. Той представлява различни по форма каменни съоръжения, в които са открити многобройни златни, сребърни и бронзови предмети, както и керамични съдове. Златните предмети са елементи от накити, украси към облеклото или спирали за коса, а общиат им брой надвишава 21 000. Тяхното количество и начинат на изработка показват високо развитие на специализираните производства и връзките с централноевропейските и анатолийски райони през ранната бронзова епоха.
Находките от този обект са изложени във витрини 6, 7 и 8.