В експозиция Късна античност са поместени паметници от днешните български земи, представящи значителните политически, икономически и религиозни промени, настъпили в периода от края на III век до началото на VII век.

На първо място експозицията показва паметник на император Флавий Юлий Валент (364 – 378 г.) На 28 март 364 г. Валент е провъзгласен за „август“ от брат си Валентиниан и поема управлението на източната Римската империя. По време на Първата готска война 367 – 369 г. резидира в Марцианопол, откъдето ръководи военната кампания срещу готите. Ранен и загинал на 9 август 378 г., след поражението на римската войска при Хадрианопол, смъртта на Валент, поставя начало на новата епоха и бавното угасване на Рим.

Важен акцент за периода е единственият по рода си, за територията на днешните български земи, оловен ковчег, открит във Врачанско. Паметника не само е без аналог от античността, но и носи ярките характеристики на ранното християнство.

В първата витрина можете да видите административните и икономически промени за това време, представени чрез изделия на торевтиката, ювелирството и нумизматиката. Тук ще се докоснете до колективна находка от златни монети на императорите Маврикий Тиберий (582-602 г.), Фока (602-610 г.) и Ираклий (610-641 г.) от черноморската крепост Хрисосотира. Бронзова тежест за кантар с изображение на византийската императрица Гала Плацидия (412-450), сребърно блюдо с надпис, името на император Лициний, реплика на меден потир с посребряване, с надпис на император Юстиниан и Теодора, златни апликации от IV век и други.

Във втората витрина вниманието е насочено към промените в религиозно отношение. Изложена е богата колекция от кръстове изработени от олово, бронз, кост и злато, бронзови кандила и лампи. Изключително интересен е един керамичен фрагмент с надпис на гръцки от п-в Атия, Бургаско. Към групата на религиозните паметници са показани два реликвария, като единият е с религиозна сцена.

Епохата на късната античност е белязана с пагубни за империята явления, свързани с преселението на големи маси варварски племена, които проникват през Долнодунавският лимес и поставят началото на трайно усядане на готи, славяни, авари и прабългари.

В третата витрина вниманието е насочено към елементите на костюма, накитите и предметите на бита, показващи новите влияния от варварските нашествия и развитието на византийското ювелирство.

Живота в старите центрове, през V и VI век има определени негативни тенденции вследствие от влошаването на политическата обстановка. Така, постепенно се занижава стандартът на частните жилища, а в средата на V век явлението римска вила изчезва от територията на днешните български земи. В експозиция Късна античност можете да видите мозайки от този период с животински и флорални орнаменти, последни примери за една отмираща епоха на лукс и римски стандарт.

Scroll to Top