В Националния исторически музей /НИМ/ бе открита изложба на над 500 уникални костюми, реквизит, оръжия и фотоси с работни моменти от български филми, произведени от 50-те до началото на 90-те години на миналия век.
Изложбата е посветена на Деня на народните будители. Тя представя за първи път в пълнота колекцията „Музей на киното”, която НИМ получи в началото на 2006 г. с решение на тогавашното ръководство на „Бояна филм” ЕАД, начело с кинорежисьора Евгений Михайлов, малко преди приватизацията на компанията. По същото време бяха дарени костюми и на Националния етнографски музей и на Националния военно-исторически музей в София. Колекцията, която НИМ получи, беше най-голяма (над 2000 бр.) и най-представителна, тъй като се предвиждаше тя да е основата на бъдещ Музей на киното към Националния исторически музей.
За да бъде проучено общественото мнение за необходимостта от подобен музей, най-атрактивната част от колекцията беше оформена като пътуваща изложба, която до момента вече 3 години е представена с огромен успех в над 20 наши градове и е посетена от над 70 000 души. В петте книги за впечатления и мнения могат да бъдат прочетени вълнуващи отзиви. Вълнуващи са и уроците по история и родолюбие, които се изнасят сред експонатите на изложбата. През 2007 г. при гостуването си в Етнографския музей в Пловдив изложбата печели голямата награда „ Полет над Пловдив” за най-добра експозиция и въздействие върху публиката.
Експозицията има своя мисия – да съхранява народната памет, да показва красотата на традициите, да припомня величието на българския дух не само у нас, но и в страни, където живеят големи български общности. В бъдеще се предвижда изложбата да гостува при наши сънародници в Македония, Сърбия, Украйна, САЩ, Канада, Австралия и т. н.
Автор на концепцията на изложбата е кинорежисьорът Евгений Михайлов, който в продължение на 9 години е бил директор на “Бояна филм”. Артмениджмънтът и дизайнът е дело на Румяна Трошанова – художник сценограф, с над 150 постановки в български театри.
В изложбата са представени уникални костюми, реквизит и фотоси от филмите, създадени в периода на „златния век” на българското кино от началото на 60-те до началото на 90-те години на миналия век. В една от залите са показани костюми и реквизит от историческите филми, отнасящи се до Първата и Втората българска държава – "Калоян”, "Борис I”, "Хан Аспарух”, "Златният век”, "Време разделно”, "Денят на владетелите”, “Сватбите на Йоан Асен”, "Боянският майстор", " Константин Кирил Философ” и др. Автентичните облекла и вещи, костюмите, мебелите и оръжията са изработени специално за филмите с много умения и талант от поколения български художници и сценографи. Повечето от експонатите са създавани въз основа на археологически и исторически сведения за времето и събитията, с които са свързани. Тяхното техническо изпълнение е изцяло съобразено с традициите на съответната епоха, което ги прави максимално близки до първообразите им. Всички те са изработени ръчно, от естествени материали – кожа, гьон, метал – т. е. в тях няма нищо бутафорно.
Посетителят има възможност да види костюмите на хан Аспарух (в ролята Стойко Пеев) и Караибрахим (Йосиф Сърчаджиев), одеждите на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, изработени по фреските от Боянската църква, 40-килограмовата ризница на Борис I, носена от Стефан Данаилов в едноименния филм, костюмът на цар Симеон ( в ролята Мариус Донкин), костюмът на Апостол Карамитев от „Сватбите на Йоан Асен” и др. Някои от костюмите имат своя история. Такъв е например костюмът на Караибрахим от „Време разделно”, който след Йосиф Сърчаджиев никога не е обличан от друг актьор, пресъздаващ образ в друг филм.
Интересна е историята и на костюмите на Десислава и Калоян от филма „Боянският майстор”. За да бъде постигнато оптимално съответствие между реквизитните дрехи и техните прототипи, художниците са използвали стенописите в Боянската църква, където зографът напълно достоверно е пресъздал характерната традиция в облеклото от епохата на българското Средновековие. За направата им сценографите са използвали тъкани от далечна Сирия. Ризницата на княз Борис, която е позлатена, тежи почти 40 кг и е изцяло ръчна изработка – правена е халкичка по халкичка.
В друга зала авторите са разположили костюми и реквизит от края на ХІХ в. до средата на ХХ в. Един от акцентите тук е посветен на голямата Невена Коканова (костюм и снимки от филма„ Тютюн”). Аранжирани сред оригинални мебели и предмети от началото на 20 век, те ни потапят в атмосферата на времена и събития, за които разказват тези филми.
Галерия портрети и фотоси са запечатали неповторими мигове от създаването на едни от най-добрите български филми, а също и големия талант на български творци и актьори, някои от които вече не са между живите – незабравимите Апостол Карамитев, Григор Вачков, Катя Паскалева, Антон Горчев и др. Заедно с оригиналните камери и осветителни тела, с които са заснети едни от най-прекрасните филмови ленти, фотосите напълно ни потапят в магията, наречена „кино”.
Освен пресъздадени исторически костюми, в изложбата има и уникални находки, каквито са автентични костюми от двора на цар Фердинанд, лакейска ливрея, автентични костюми и рокли на българската аристокрация от началото на миналия век, предмети от домовете на богати българи и др.
Изложбата ще продължи до края на февруари 2010 г. и ще бъде придружена с прожекции на български филми в НИМ, които ще са всеки петък от 14.30 часа. За да могат зрителите да се потопят напълно в атмосферата на „златните години” на българското кино, музеят им предоставя изключителната възможност да се облекат в костюми на воини и боляри и да се снимат с тях.
Посетителите ще могат да се насладят и на музиката от любими български филми като "Козият рог", "Момчето си отива", "Осъдени души" и др., превърнали се отдавна в класика.
Партньори на изложбата са ИА Национален филмов център и Филмаутор.
Изложбата се осъществява с любезното съдействие на Red Devil Catering, Печатница “Лито Балкан” АД, София, Атиа Принт, FPI Hotels&Resorts
НЕПОКАЗАНИТЕ СЪКРОВИЩА НА НИМ
Изложбата “Непоказаните съкровища на НИМ“ представя най- значимите археологически предмети от основния фонд на музея, които до момента не са включени в постоянната му експозиция. Те са събирани в продължение на десетилетия чрез археологически разкопки и теренни обхождания, чрез дарения и откупки или са предоставяни от държавни институции.
Тя съдържа колекции от епохата на неолита, халколита, бронзовата епоха, класическата тракийска древност, римската епоха и средновековието, както и от периода на Възраждането – от VІ хил. пр. Хр. до ХVІІІ в.
Неолитът и халколитът са представени с каменни и медни сечива, керамични съдове и култови предмети. Между тях е уникален каменен скиптър.
Основно място в изложбата е отделено на изключителните находки от археологическите разкопки на НИМ край с. Дъбене, Карловско. Сред тях са елементи от златни накити, уникална кама и кутийка от сребро, бронзов нож със златен обков на дръжката, украсени керамични съдове и стъклени мъниста – най-ранните, открити на територията на Европа. Тези находки са от структури от ранната бронзова епоха – ІІІ хил. пр. Хр.
Към бронзовата епоха се отнасят и предмети от Хасковско: брадви и кама от бронз с калаено покритие и следи от тъкан, накити от сребро и планински кристал; също и ками, боздуган и меч от бронз, керамични съдове и др. с различно местонамиране.
Ранно-желязната епоха е представена с уникалната находка от сребърни предмети, открити случайно край с. Панайот Хитово; златни и бронзови накити с различно местонамиране, оръжия, керамика и накити от проучвания на долмени и пр.
Одриското тракийско царство, известно от античните писмени извори от средата на І хил. пр. Хр., намира все по-осезаем материален израз с показаните тук археологически находки. Повечето от тях произхождат от богати могилни погребения и от некрополи – златни накити, сребърни, бронзови и керамични съдове.
За пръв път е показана уникална желязна пластинчата ризница със защитна яка и сребърни апликации от богатото могилно погребение при Златиница – Маломирово, Ямболско, консервирана и реставрирана от над 16 000 фрагмента. За експонирането на тази находка, заедно с уникален шлем и копие, е изработена специална витрина.
В изложбата могат да се видят и образци на тракийско въоръжение, червено-фигурни кратери, изящни теракоти, мраморни стели и др.
От колекциите на НИМ от римската епоха и от късната античност са представени накити и амулети от благороден метал, тоалетни принадлежности, образци на малката бронзова пластика, тракийски оброчни релефи, мраморна пластика, изящни съдове от стъкло, керамика и бронз и др.
За пръв път е изложено и уникално сребърно огледало и бронзов параден наколенник с релефна украса.
От българското средновековие са показани разнообразни групи накити, редки битови предмети, образци на железни оръжия от Първото и Второто българско царство, инструменти и изделия от работилници, комплект теглилки, нагръдни и процесийни кръстове. Тук е и уникална поставка за църковна утвар от медна сплав с позлата и разноцветен емайл. Показани са и два от откритите при разкопките край с. Новосел, Шуменско, каменни блокове с врязани кръстове и надписи на кирилица от ХІІ–ХІV в. Към периода на късното българско средновековие се отнасят две накитни съкровища от сребърна сплав от ХVІІ в.
В изложбата са включени и неархеологически материали – предмети на християнския култ. Те са много малка част от заловени от органите на МВР движими паметници на културата от различни епохи. Могат да се видят икони на Христос Вседържител, св. арх. Михаил и др.
След продължителна консервация и реставрация е представен и уникален кадийски жезъл с богато инкрустирана ръкохватка.
Експонирани са и колективни монетни находки: на пеонския цар Патрай (340–315 г. пр. Хр.), на българския цар Иван Срацимир (1360–1396 г.) и съкровище от редки златни чуждестранни монети с голямо тегло (ХХ в.).
Голяма част от най-интерестните археологически и нумизматични постъпления във фонда на НИМ са спасените в последните 20 години културни ценности от служителите на специализираните звена на Министерството на вътрешните работи. В изложбата са представени материали, задържани при иманярски разкопки, от търговия на черно, при опити за изнасяне от страната или върнати от чужбина.
Някои от тези експонати са уникални не само за страната ни, но и за света. Сред тях са задържаните при износ от България три римски ритуални солници, изработени от сребро с позлата , които са с форма на фигура на младеж, глава на брадат мъж (варварин) с гротескни черти на лицето и вазовиден съд, украсен с богата и прецизно изпълнена растителна и геометрична украса. Предметите са изключително редки паметници на римската скулптура и торевтика. В Европа досега са известни само три съда, които са подобни на едната солница, докато другите две нямат аналози. Част от представените монети са колективна находка, съставена от монети на императорите Максимиан Галерий (292–311 г.), Максимин ІІ Даза (305–313 г.) и на Лициний І (308–324 г.). Изключително рядка е златнаият римски солид на император Юлиан ІІ Апостат като август (361–363 г.),
Значителна част от предметите – накити, въоръжение, съдове, бронзова и каменна пластика, църковна утвар, икони и др., се представят след продължителна консервация и реставрация, извършена от специалистите в Централната лаборатория за консервация и реставрация (ЦЛКР) при НИМ, както и от техни колеги от страната. Изключително прецизната и продължителна дейност по консервация и реставрация на експонатите, извършена от специалистите на ЦЛКР в НИМ, ще бъде онагледена чрез илюстрирани табла на партерния етаж на музея.
НИМ изказва най-дълбока благодарност на МВР, МВнР, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Агенцията за държавни вземания, Агенция”Митници” и др. за съвместната дейност на техни специализирани органи с музейните специалисти, в резултат на което фондът на музея е обогатен значително.
Изложбата е осъществена с любезното съдействие на "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ПК”ЕЛМАЗТЕКС, “КРЕМЪК” ЕООД, ФОНДАЦИЯ БЪЛГАРСКА ПАМЕТ – БРАТЯ ДИНЕВИ, КОМАНДОС-АС” ЕООД, ЧПБ ”ТЕКСИМ”АД, ЦЕНТРАЛЕН УНИВЕРСАЛЕН МАГАЗИН, ЦИД "АТЛАС" ЕООД, “ПЛЕВЕН СЕКЮРИТИ ГРУП” ООД, “ТЕЛЕПОЛ” ЕООД, “АС СКОРПИО” ООД, “СПАРТАК СЕКЮРИТИ” АД.
Червенофигурен полихромен кратер, ср. ІV в. пр. Хр., гробен дар от могила в района на с. Шипка
Купа, ранна бронзова епоха, керамика, с. Дъбене, Карловско
Накит-надушник, сребро с позлата , ХV– ХVІ в , Никополско
Ерос, ІІІ в. пр. Хр., теракота, гробна находка, с. Мулетарово, Благоевградско
Статуетка на Фортуна, ІІ в., бронз. Предоставена от МВР
Култова брадва, ХVІ–ХІІ в. пр. Хр., бронз
Игла за коса, ХV–ХVІ в., сребро с позлата, разноцветни камъни, Никополско
“СЛЪНЦЕ ОТ ВЕЗМО”
ИСТОРИЯ НА КОСТЮМА И МОДАТА, постоянна експзиция
Уникалната колекция от миниатюри, изработвани двадесет години от художничката сценографка Вера Мачева, представя безкрайното разнообразие на костюмите от най-дълбока древност до 70-те години на миналия век. Уникалната колекция от миниатюри, изработвани двадесет години от художничката сценографка Вера Мачева, представя безкрайното разнообразие на костюмите от най-дълбока древност до 70-те години на миналия век.
КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ ОТ АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ, постоянна експозиция
Постоянна изложба, открита през 2002 г. Тя представя изключително ценни експонати от злато, сребро, бронз, мрамор от ІV хил. пр.Хр. до ХІХ в. Те са открити от митинически служители при опити за незаконен износ от РБългария. Между експонатите се открояват идоли от мрамор, златни пръстени с геми, камеи, редки монети, елементи от мраморна скулптурна композиция, икони и др.
.gif){kind=link}
.gif){kind=link}
.gif?PHPSESSID=f8c3168be16d0138a110c0d0db8aacb5){kind=link}
.gif?PHPSESSID=f8c3168be16d0138a110c0d0db8aacb5){kind=link}
.gif){kind=link}